ЯБЪЛКИ
Ябълката е дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни, и е едно от най-широко култивираните дървета. Десертните ябълки са от вида Malus domestica или негов хибрид.
Видът произлиза от Западна Азия, където все още могат да се открият диворастящите предшественици. Ябълките са сред пръвите дървета, които са били култивирани от хората, а разнообразието от сортове достига до 7500 типа. Всеки сорт се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода.
Годишната продукция на ябълки в световен мащаб надминава 55 милиона тона, което съответства на брой от около 10 милиарда ябълки. Сред големите производители на ябълки са Китай, САЩ, Иран, Турция, Русия, Италия и Индия.
Продукти за комбиниране
Продукти за растителна защита
Торове и растежни регулатори
Проблеми при културата
Плевели
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Работна ширина - 3 метра
Юскател
Неприятели
Зелена ябълкова листна въшка има космополитно разпространение. Вреди главно по ябълката и по-рядко напада крушата, дюлята и глога. Нанася големи повреди на младите ябълкови дръвчета в овощните градини. Вредят възрастните и ларвите, които смучат сок от младите леторасти и листата. Развива от няколко поколения годишно и зимува като яйце по клоните в основата на пъпките. Излюпването на яйцата съвпада с разпукването на пъпките. Тази въшка спада към групата на немигриращите. От презимувалите яйца напролет се излюпват основателките, които се заселват по младите листа. Възрастните въшки, без да се оплождат раждат малки ларви. Всяка женска ражда по 40-70 ларви. През лятото се появяват крилатите форми, които разселват въшките по други дървета.
Борба
Борбата с химически средства трябва да започне преди цъфтежа – преди масовото намножаване на въшките или през вегетацията при забелязана повреда.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
Кръгломиниращият молец е повсеместно разпространен в страната и има най-голямо икономическо значение от групата на листоминиращите молци. Той е един от най-опасните неприятели по ябълката, но напада още и дюлята, черешата, сливата, крушата, прасковата, вишнята и кайсията. Вреди гъсеницата, която се храни с паренхима под горния епидермис на листа, като се движи в плитки концентрични кръгове, образувайки кръгли мини с размер до 1 см , откъдето молецът е получил името си. Силно повредените листа изсъхват и окапват предивременно и дърветата изглеждат като опожарени. Плодовете не се доразвиват и окапват. Кръгломиниращият молец развива у нас три и частично четвърто поколение. Зимува като какавида в бели пъшкулчета, плътно наредени или разпръснати по стъблата и клоните, в пукнатините на кората, под опадалите листа или буци пръст. Летежът на пеперудите започва през пролетта с цъфтежа на ябълката и продължава до края на септември.
Борба
У нас има над 30 вида паразитни насекоми, които играят съществена роля при регулиране популацията на листоминиращите молци. За да бъдат предпазвани те, се препоръчва употребата на селективни растителнозащитни средства. За извеждане на успешна химична борба с листоминиращите молци е необходимо да се проследява динамиката на летежа и яйцеснасянето на пеперудите от първото поколение. Инсектицидите, инхибитори на синтеза на хитина, следва да се прилагат преди яйцеснасяне или в краен случай 2-3 дни след яйцеснасяне. С друг тип инсектициди се третира при установяване на масово почернели яйца и начало на излюпване. ИПВ при започване на летежа е 8-10 пеперуди на 100 стръскани клонки, както 2-4 яйца или мини средно на лист.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
Ябълковият плодов червей е един от най-опасните неприятели по ябълката и има космополитно разпространение. У нас е разпространен навсякъде, напада основно ябълката, но вреди още и по плодовете на крушата, дюлята и ореха, а по-слабо на сливата.
Ябълковият плодов червей развива у нас две поколения годишно. Зимува като напълно развита гъсеница под старата и напукана кора на стъбла и клони, където изприда пашкул. Напролет при температура над 10° С започва какавидирането на същите пашкулчета. Излитането на пеперудите от първото поколение започва от последните дни на април, продължава през май и в началото на юни.
Яйцата биват снасяни по горната страна на листата, листните дръжки и рядко по плодчетата, които са с големина на лешник. След излюпването настъпващо след 7-14 дни гъсеничките се вгризват в плодовете, където се развиват за 35-45 дни.
Пеперудите от второто поколение летят през целия юли, август и през първата половина на септември, като повредите от това поколение са особено големи.
Борба
Борбата с химични инсектициди се извежда на базата на прогноза и сигнализация в зависимост от установяването на летежа на пеперудите и началото на яйцеснасянето за съответния район на страната.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
ХЛОРСИРИН 550 ЕК
Ябълковата плодова оса се среща във всички овощарски райони и е сериозен вредител на ябълката. Тя е типичен монофаг и напада само ябълката. Развива едно поколение годишно и зимува като лъжегъсеница в землеста камерка в почвата. Осите се появяват в края на април и началото на май, обикновено преди и в началото на цъфтежа. Те се хранят с нектар и живеят 1-3 седмици. С добре развитото си трионовидно яйцеполагало, осите пробиват чашките на цветовете и през направения процеп поместват едно яйце. От яйцата се излюпват лъжегъсеници, които се вгризват в плода. Отначало правят дъговидни ходове (мини) под самата кожица, като последователно повреждат 3-4 плода. При нарастване на плода ходовете зарастват, вкорковяват и хлътват. Като преминава в отделните плодове, лъжегъсеницата не изяжда прогризаната кора, а се храни с месестата част, засягайки и семенната кутийка. За пълното си развитие лъжегъсеницата поврежда 2-3 плода, които окапват, преди появата на първите гъсенички на ябълковия плодов червей и са с неприятна миризма на дървеница.
Борба
Най-съществен момент в борбата е точното прогнозиране на появата на осите. Първото пръскане се провежда в средата на април срещу осите преди яйцеснасяне преди цъфтежа, във фенофаза “розов бутон”, а второто срещу лъжегъсениците след окапване на венечните листа. ИПВ: 2-3 оси при стръскване на 100 клонки или 3% повредени завръзи.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
Гъсениците на тези неприятели започват да вредят рано напролет, като нагризват пъпките, цветните бутони, цветовете и отчасти плодовете, най-много на младите дървета.Те опридат в паяжина нападнатите органи и ги изгризват.След цъфтежа се хранят с листата, като ги слепват ( завиват ) с плодовете. По разпространени видове са:
Червена пъпкозавивачка – Tmetocera ocellana
Сива пъпкозавивачка – Hedya nubiferana
Розена листозавивачка – Archips rosana
Кафявопетниста листозавивачка- Archips xylosteana
Борба
Борбата срещу тези неприятели се извежда главно чрез химически средства – инсектициди - напролет преди цъфтежа, когато гъсениците се придвижват по пъпките и след цъфтежа срещу гъсениците, които се намират в завитите листа.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
ХЛОРСИРИН 550 ЕК
Болести
Ябълките и крушите могат да се съхраняват успешно при контролирани условия за дълъг период от време. Съществува комплекс от патогени, които причиняват различни форми на гниене по плодовете по време на съхранение и могат да причинят сериозни загуби. Тези патогени населяват естествено кожицата на плодовете още докато те са на дървото. Предпоставка за тяхното развитие се явяват наранявания, причинени от неприятели или получени по време на беритба и сортиране. Високата влажност по време на съхранение е отлична среда за развитие на тези патогени.
Борба:
Един от методите за профилактика е използването на ефикасен фунгицид като последно предберитбено третиране (съобразено с карантинния срок), за да се постигне добро саниране на плодовете. Това мероприятие може сериозно да намали процента на загниване по време на съхранение.
Алтернариоза (Alternaria sp.)
Антракноза (Glomerella cingulata)
Меко поницилийно гниене (Penicilium sp.)
Сиво гниене (Botrytis cinerea)
Глейоспорийно гниене (Prezicula alba)
Брашнеста мана по ябълките е повсеместно разпространена и е важен проблем при отглеждането особено за силно чувствителните ябълкови сортове. Напада най-вече едногодишните леторасти, където може да се развие по цветовете, листата, младия завръз и самия летораст. Тя се проявява като отделни локални заразявания или като дифузни нападения на паразита, обхващащи всички части.
Симптоми
Първата проява на локално заразяване върху листата е появата на дребно, закръглено, сивобяло петънце, най-често от долната страна на листа, което спира нарастването на му и той се деформира и нагърчва. Петното бързо се разраства и обхваща целия лист, който се покрива със сивобял спорообразуващ налеп. При чувствителните сортове мицелът на гъбата преминава по листната дръжка до развиващата се в основата и пъпка и там остава да зимува. Всички новообразувани части от дифузно заразената пъпка показват признаци на брашнеста мана. Листенцата са по-тесни, извити дъговидно и покрити с налеп. Леторастите покарали от заразени пъпки са обхванати изцяло от мицела на гъбата, покриват се с плесенов налеп, имат скъсени междувъзлия и загиват откъм върха.
Признаците на болестта върху цветовете са най-добре изразени върху чешечните листенца, които са сивозелени, разкривени, сбръчкани и покрити със сивобял брашнест налеп. От заразените цветове не се развиват плодове.
Борба
Чрез фитосанитарни мерки, състоящи се в резитба за отстраняване на системно заразените клонки се намаля натиска от презимувалия патоген. Химичната борба е насочена към опазване на листата, леторастите и плодовете от заразяване. При силно чувствителните сортове се провеждат пръскания в интервал от 8 до 12 дни в зависимост от последействието на използувания фунгицид и динамиката в растежа на дърветата.
Струпясването се среща във всички части на света, където се отглеждат ябълки и при благоприятни условия за развитието му, може да доведе до пълно унищожаване на реколтата.
Симптоми
Повреди от струпясване се наблюдават по дръжките на листата, листата, цветовете и плодовете. Заразявания стават рано напролет, в момента, когато покарват пъпките. Първите симптоми на болестта се появяват по долната страна на младите листа още при показването им след разпукване на пъпките. Първоначално петната върху листата са мъхести и неправилни със светлокафяв до маслиненозелен цвят, като впоследствие петната често се сливат и целия лист се напетнява. Нападнатите млади листа остават дребни и деформирани. При напълно израсналите листа се явяват пак същите тъмнозелени налепи, но по форма петната са закръглени. Петната по нарастващите плодчета са сходни с тези по листата - неправилно закръглени със зеленокафяв цвят, като с нарастването на плода налепът в средата изчезва и се открива вкорковена тъкан. Поради различният темп на нарастване на болната и здравата част, плодчетата се напукват или дори нацепват.
Борба
Агротехническо мероприятие с цел намаляване изходната зараза е заораването на опадалите, заразени листа в края на вегетационния сезон. От значение за ограничаване на болестта е и създаването на ябълкови градини на добре дренирани и проветриви терени.
Основен метод в борбата срещу струпясването си остава химическият с фунгициди, като приоритет имат превантивните третирания с цел да не се допусне развитието на патогена.
