СЛИВИ
Сливата е овощна култура. Със същото име се нарича и плодът на дървото. На височина сливата израства между 3 и 8 m. Цъфти рано напролет (март-април) с бели цветове, които се появяват още преди самите листа.Плодовете узряват края на лятото,началото на есента(август-септември). Медоносно растение. Плодовете ѝ са тъмносини, продълговати или със сферична форма, покрити с тънка ципа и съдържат костилка, която обикновено е горчива. Консумират се както в прясно състояние, така и изсушени, а също преработени - мармалади, конфитюри, ликьори. Ценят се високо, тъй като са богати на органични киселини, пектин, дъбилни вещества, минерални соли и витамини и наред с вкусовите си качества имат и лечебно действие - стимулират сърдечната дейност и храносмилането, спомагат за изхвърлянето от организма на отровните вещества и холестерина. От ферментиралите плодове се правят и ракии.
Продукти за комбиниране
Продукти за растителна защита
Торове и растежни регулатори
Проблеми при културата
Плевели
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Работна ширина - 3 метра
Юскател
Неприятели
Гъсениците на тези неприятели започват да вредят рано напролет, като нагризват пъпките, цветните бутони, цветовете и отчасти плодовете, най-много на младите дървета.Те опридат в паяжина нападнатите органи и ги изгризват.След цъфтежа се хранят с листата, като ги слепват ( завиват ) с плодовете. По разпространени видове са:
Червена пъпкозавивачка – Tmetocera ocellana
Сива пъпкозавивачка – Hedya nubiferana
Розена листозавивачка – Archips rosana
Кафявопетниста листозавивачка- Archips xylosteana
Борба
Борбата срещу тези неприятели се извежда главно чрез химически средства – инсектициди - напролет преди цъфтежа, когато гъсениците се придвижват по пъпките и след цъфтежа срещу гъсениците, които се намират в завитите листа.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
ХЛОРСИРИН 550 ЕК
Сливовият плодов червей e повсеместно разпространен в страната, напада предимно сливата и в редки случаи джанката, прасковата и кайсията. Вредата се причинява от гъсеницата, която се храни с месестата част на плода, около костилката, дълбае ходове и ги изпълва с извержения, вследствие на което плодовете червясват. Сливовият плодов червей у нас развива две пълни и частично трето поколение. Зимува като напълно развита гъсеница в здрав копринен пашкул под старата и напукана кора, отчасти в почвата, в плодохранилищата и на други удобни места. Гъсениците вредят от края на май до беритбата на плодовете при отделните сортове сливи, като за пълното си изхранване една гъсеница поврежда от 1 до 3 плода. Червясалите плодове, нападнати от първо поколение, придобиват виолетов оттенък, отделят смола и опадват заедно с намиращите се в тях гъсеници, а от второто узряват предивременно омекват и окапват.
Борба
Срещу гъсениците от 1-во поколение се пръска по данни от прогнозата за развитие на неприятеля в края на май- началото на юни, а срещу 2-ро – през юли- август. Установено е, че химичната борба срещу гъсеницата е най-ефикасна от момента на излюпването до вгризването в плода и 1-2 дни след това, когато се храни непосредствено под кожицата на плода и при преминаването от един плод в друг. ИПВ: 3-5 % повредени завързи.
Сливовата плодова оса се среща в цялата страна и е един от най-опасните неприятели по сливата. Напада още джанката, афъската, прасковата и трънката. Вреди лъжегъсеницата, която се храни с вътрешността на младите плодове и причинява червясването им. Повредените плодове окапват предивременно. Сливовата плодова оса има едно поколение годишно и зимува като лъжегъсеница в землесто пъшкулче в почвата. Презимувалата лъжегъсеница какавидира в същото пъшкулче и излита по време на цъфтежа на ранните сортове сливи и на джанката обикновено в края на март и началото на април. Хранят се с нектар и снасят яйцата си най-често вътре в зелената тъкан на чашечните листенца и по-рядко в чашката на още неразтворените цветове. Женските оси прорязват с яйцеполагалото си долния епидермис на чашелистчетата, образуват разширение наподобяващо джобче и поместват едно яйце. Наскоро след снасянето прорязаното място засъхва, подува се и се образува кафяво петно, по което се разпознават нападнатите плодове. Излюпените гъсеници напускат джобчето и се вгризват в младите плодове. За да се изхрани една гъсеница поврежда 4-5 плода. Повредените плодове опадват на земята, имат два отвора и капчица смолисто вещество, по което се различават от повредените от слововия плодов червей.
Борба
Тъй като сливовата плодова оса зимува в почвата под короната на дърветата през есента може да се направи обработка около дърветата и по този начин да се унищожи голяма част от зимуващите лъжегъсеници на неприятеля. Химична борба се води напролет срещу самите оси, преди да са снесли яйцата си преди цъфтежа и срещу гъсениците след окапването на венечните листа. ИПВ: 3-4 оси на 1 дърво преди цъфтеж; При 5 % нападнати плодчета след окапване на венечнита листа.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
Сливовата щитоносна въшка е разпространена в цялата страна. Тя е голям полифаг. От овощните поврежда най-много сливата и джанката, но напада още и ябълката, прасковата, черешата, кайсията, ореха, а така също лозата, розите и ред други културни и горски видове. Вреди като смуче сок от клоните, листата и стъблото на растенията. При храненето си отделя обилно “медена роса”, от което клоните почерняват в резултат на развитието на чернилни гъбички. Нападнатите дървета изостават в развитието си и плододаването намалява. Те стават чувствителни на зимни студове и най-често загиват. Причина за загиването е самата въшка, която смуче сок, а не чернилните гъбички. Сливовата щитоносна въшка развива едно поколение годишно по овощните дървета и зимува като ларва от втора възраст по долната страна на клоните, напуканата кора и стъблото. Напролет след затопляне на времето ( 8-9 ° С ) презимувалите ларви се придвижат по младите клони на дърветата, установяват се на постоянно място и остават неподвижно до края на живота си хранейки се усилено.
Борба
Борбата се води по сигнал на пунктовете за прогноза, след прецизно проследяване на развитието на вида. Борба да се извежда при отчитане на 5-8 броя ларви на линеен метър. Поради продължителния период на излюпване на ларвите през вегетацията е препоръчително да се проведат две третирания.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
