ПРАСКОВИ

Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра

Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Юскател

Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател

Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател

Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател

Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Работна ширина - 3 метра
Юскател

Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател

Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Работна ширина - 3 метра
Юскател

Гъсениците на тези неприятели започват да вредят рано напролет, като нагризват пъпките, цветните бутони, цветовете и отчасти плодовете, най-много на младите дървета.Те опридат в паяжина нападнатите органи и ги изгризват.След цъфтежа се хранят с листата, като ги слепват ( завиват ) с плодовете. По разпространени видове са:

Червена пъпкозавивачка – Tmetocera ocellana
Сива пъпкозавивачка – Hedya nubiferana
Розена листозавивачка – Archips rosana
Кафявопетниста листозавивачка- Archips xylosteana

Борба
Борбата срещу тези неприятели се извежда главно чрез химически средства – инсектициди - напролет преди цъфтежа, когато гъсениците се придвижват по пъпките и след цъфтежа срещу гъсениците, които се намират в завитите листа.

Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
ХЛОРСИРИН 550 ЕК

Източният плодов червей е опасен неприятел по много култури. Той е полифаг, но предпочита прасковата, кайсията и крушата. Поврежда леторастите и плодовете, като в Европа пораженията по прасковата достигат 90%, а при по ябълката и крушата над 50%.

При условията на нашата страна източният плодов червей развива 4-5 поколения годишно. Зимува като гъсеница в пашкул, разположен под кората на стволовете, клоните и в почвата. На пролет по време на разпукване на пъпките, презимувалите гъсеници какавидират. Имагиниралите пеперуди снасят яйцата си поединично по долната страна на листата и по младите клончета. Излюпените гъсеници се вгризват в младите клони през връхната пъпка и изгризват ход. Една гъсеница поврежда 4-5 летораста, като завършва развитието си за 9-24 дни в зависимост от културата. Повредените леторасти изсъхват.
Гъсениците от третото поколение започват да повреждат и плодовете, като се вгризват в тях без да повреждат семенната кутийка, а изгризват ход около нея.

Борба
Борбата с инсектициди срещу първото поколение се извежда при установяване начало на масов летеж в най-опасния за прасковата и кайсията период – образуване на завърза. Срещу следващите поколения се пръска по схема.

Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
ХЛОРСИРИН 550 ЕК

Повредите започват от фаза недряване на плода до фаза пълна зрялост. Развитието продължава и по време на съхранение. По кожицата се образуват кафяви петна, които бързо се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и се развива мокро гниене. По кожицата се образуват концентрични кръгове от спороношението на гъбата. Когато плодовете са на кичури заразата се прехвърля от един плод на друг. Поразените плодове окапват или се мумифицират и остават в короната. Възможно е прехвърляне по плодните клонки и леторастите, което причинява загиване на връхната им част. Предпоставка за заразяване са различни наранявания на плодовете, причинени от неприатели или при тяхната беритба. Заразата зимува като мицел по плодните клонки и мумифицираните плодове.

Борба:
Превенцията се извършва чрез резитба до здраво на заразените леторасти, почистване на мумифицираните плодове, зимно пръскане със сероваров разтвов. Борбата през вегетацията се явява естествено продължение на третиранията срещу ранно кафяво гниене и се води с ефикасни фунгициди по време на наедряване и узряване на плодовете.

Болестта засяга цветовете, младите леторасти, скелетните разклонения, а така също и плодовете на растението.

Симптоми
При заразяване първоначално симптомите се наблюдават по цветовете, като по венчелистчетата се появяват некротични петна, които постепенно обхващат целия цвят. От него заразата преминава по клонките, които изсъхват с листата по тях. Инфекцията може да обхване и дебелите скелетни клони, които изсъхват изцяло. По младите завързи повредата започва под формата на локално кафяво гниене, което нараства и обхваща целия плод.

Борба
Основната стратегия при борбата срещу ранното кафяво гниене е да се намали зимуващата зараза чрез санитарна резитба на заразените клонки и мумифицирани плодове и да се приложат профилактични фунгицидни третирания, които да предпазят растенията от заразяване.

Патогенът напада основно прасковите, но се развива успешно и по останалите костилкови видове и най-вече по кайсията.
Гъбата зимува като мицел в заразени пъпки и клейстотеции по клонките. От заразени пъпки се развива системната форма и заразените леторасти много често изсъхват. Патогенът атакува младите тъкани – листа до 12ти ден, младите леторасти и плодове. Основна предпоставка за заразяване е високата въздушна влажност и средноденонощни температури над 21 градуса. Младите листа на прасковата се заразяват първо от долната страна защото горните половинки са слепнали една с друга в началото. По нападнатите части се развива характерния бял налеп. Листата се перфорират и може да се стигне до листопад. Младите леторасти се деформират и остават с подтиснат растеж. Плодовете са чувствителни в ранен стадий до диаметър 2-3 см, но петната по-късни се вкорковяват и плодовете се деформират и напукват.

Борба:
Зимно третиране със сероваров разтвор. Следцъфтежно третиране с ефикасен фунгицид и след това в интервал от 8-10 дни до наедряване на плодовете. При чувствителни сортове за предотвратяване на образуването на клейстотеции и системно зарязяване на леторасти могат да се правят и допълнителни третирания.