ЧЕРЕШИ


Черешата е подрод овощни дървета, принадлежащ към рода Prunus, семейство Розоцветни. Думата идва от латинското „cerasum“. Черешата има костилков плод. Вирее при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, в Европа — три, а останалите видове — в Азия. Цветовете образуват малки съцветия. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.
Продукти за комбиниране
Продукти за растителна защита
Торове и растежни регулатори
Проблеми при културата
Плевели
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
ПАНТЕРА
АКСИАЛ 050 ЕК
Юскател
Подходящ за третиране с:
ПУМА СУПЕР 7.5 ЕВ
Юскател
Подходящ за третиране с:
СЕКАТОР ОД
Юскател
Неприятели
Гъсениците на тези неприятели започват да вредят рано напролет, като нагризват пъпките, цветните бутони, цветовете и отчасти плодовете, най-много на младите дървета.Те опридат в паяжина нападнатите органи и ги изгризват.След цъфтежа се хранят с листата, като ги слепват ( завиват ) с плодовете. По разпространени видове са:
Червена пъпкозавивачка – Tmetocera ocellana
Сива пъпкозавивачка – Hedya nubiferana
Розена листозавивачка – Archips rosana
Кафявопетниста листозавивачка- Archips xylosteana
Борба
Борбата срещу тези неприятели се извежда главно чрез химически средства – инсектициди - напролет преди цъфтежа, когато гъсениците се придвижват по пъпките и след цъфтежа срещу гъсениците, които се намират в завитите листа.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
ХЛОРСИРИН 550 ЕК
Черешовата муха е повсеместно разпространена в страната и е един от най-сериозните неприятели по черешата. Напада по-ограничено вишната, дивата череша, вишнапа.
Черешовата муха развива едно поколение годишно и зимува като какавида на дълбочина 10 см в почвата. Напролет имагиниралите мухи летят, обикновено от 1 до 25 май и след копулиране снасят яйцата си, като женската пробива с яйцеполагалото си кожицата на плода и непосредствено под нея полага едно яйце. Една женска снася около 400 яйца. Мухите снасят яйцата си в плодовете, които започват да добиват червена окраска, но още не са омекнали и не са много твърди. Ларвите се излюпват след 6-12 дни и се изхранват с месото на плода около костилката. Повредите отначало не личат, но по-късно преди беритбата плодовете омекват и хлътват от едната страна. Месото на тези плодове загнива, което ги прави негодни за консумация и преработка. Най-силно се нападат средно-ранните сортове, а по-ограничено ранните и късните сортове.
Борба
Борбата с инсектициди трябва да се провежда срещу възрастните преди яйцеснасяне с подходящи за целта регистрирани препарати.
Подходящ за третиране с:
ДЕЦИС 2.5 ЕК
ХЛОРСИРИН 550 ЕК
Болести
Повредите започват от фаза недряване на плода до фаза пълна зрялост. Развитието продължава и по време на съхранение. По кожицата се образуват кафяви петна, които бързо се разрастват и могат да обхванат целия плод. Повредените тъкани са кафяви и се развива мокро гниене. По кожицата се образуват концентрични кръгове от спороношението на гъбата. Когато плодовете са на кичури заразата се прехвърля от един плод на друг. Поразените плодове окапват или се мумифицират и остават в короната. Възможно е прехвърляне по плодните клонки и леторастите, което причинява загиване на връхната им част. Предпоставка за заразяване са различни наранявания на плодовете, причинени от неприатели или при тяхната беритба. Заразата зимува като мицел по плодните клонки и мумифицираните плодове.
Борба:
Превенцията се извършва чрез резитба до здраво на заразените леторасти, почистване на мумифицираните плодове, зимно пръскане със сероваров разтвов. Борбата през вегетацията се явява естествено продължение на третиранията срещу ранно кафяво гниене и се води с ефикасни фунгициди по време на наедряване и узряване на плодовете.
Болестта засяга цветовете, младите леторасти, скелетните разклонения, а така също и плодовете на растението.
Симптоми
При заразяване първоначално симптомите се наблюдават по цветовете, като по венчелистчетата се появяват некротични петна, които постепенно обхващат целия цвят. От него заразата преминава по клонките, които изсъхват с листата по тях. Инфекцията може да обхване и дебелите скелетни клони, които изсъхват изцяло. По младите завързи повредата започва под формата на локално кафяво гниене, което нараства и обхваща целия плод.
Борба
Основната стратегия при борбата срещу ранното кафяво гниене е да се намали зимуващата зараза чрез санитарна резитба на заразените клонки и мумифицирани плодове и да се приложат профилактични фунгицидни третирания, които да предпазят растенията от заразяване.
Патогенът напада основно прасковите, но се развива успешно и по останалите костилкови видове и най-вече по кайсията.
Гъбата зимува като мицел в заразени пъпки и клейстотеции по клонките. От заразени пъпки се развива системната форма и заразените леторасти много често изсъхват. Патогенът атакува младите тъкани – листа до 12ти ден, младите леторасти и плодове. Основна предпоставка за заразяване е високата въздушна влажност и средноденонощни температури над 21 градуса. Младите листа на прасковата се заразяват първо от долната страна защото горните половинки са слепнали една с друга в началото. По нападнатите части се развива характерния бял налеп. Листата се перфорират и може да се стигне до листопад. Младите леторасти се деформират и остават с подтиснат растеж. Плодовете са чувствителни в ранен стадий до диаметър 2-3 см, но петната по-късни се вкорковяват и плодовете се деформират и напукват.
Борба:
Зимно третиране със сероваров разтвор. Следцъфтежно третиране с ефикасен фунгицид и след това в интервал от 8-10 дни до наедряване на плодовете. При чувствителни сортове за предотвратяване на образуването на клейстотеции и системно зарязяване на леторасти могат да се правят и допълнителни третирания.