Новини

Изпълнителният директор на БУЛАГРО и председател на БАТА г-н Христофор Бунарджиев разкри интересни подробности около четвъртото поред международно селскостопанско изложение БАТА АГРО в интервю за списание "7 ДНИ":

„Тази година изложението „Бата Агро 2013” ще се проведе под надслова „Модерни решения за модерно земеделие”. Датата на официалното откриване е 13 май, непосредствено след парламентарните избори. Ще продължи до 18 май. Над 200 фирми са заявили участие вече и изложбената площ към 24 април е 28 320 кв. метра – почти 30 000 кв. метра. Това е с около 25 процента повече в сравнение с миналата година”, каза за списание „7 дни” Христофор Бунарджиев, председател на УС на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА).

„Ще има сериозно присъствие, както от страна на Министерството на земеделието, така и от страна на няколко чуждестранни посолства. Аташетата по селскостопанските въпроси проявиха интерес да участват в тази съвременна високотехнологична платформа за представяне на новости в земеделието. Очакваме например аташето на Австрия и др.”, допълни той.

Няколко световни премиери се очаква да направят фирмите на тазгодишното изложение. „Ще бъдат показани предпремиерно няколко световни експоната от земеделската техника, които не са представяни досега дори и в Хановер, където през две години се провежда най-голямото изложение в този бранш. Така че тук ще бъде първото им световно Прет-а-порте. Става въпрос за няколко трактора, два вида комбайн и една самоходна пръскачка, но повече няма да издам, за да има изненади”, обясни Христофор Бунарджиев.

„От изложение за земеделска техника „Бата Агро” все повече се превръща в изложение за селското стопанство. Ако по-рано основният акцент беше върху агромашините, аз съм изключително доволен, че сега се реализира една дългогодишна моя мечта, като човек от сектора на препарати за растителна защита, торове и семена – да има платформа за изява, по време на „Бата Агро” и за фирмите от сектора, с които съм свързан вече 24 години. Истината е, че досега те предпочитаха да участват измежду другите фирми за земеделска техника, но щандовете им се закриваха от тия огромни селскостопански машини – трактори и комбайни, някак си се загубваха. Радвам се, че успях да да наложа тази своя концепция и сега в рамките на тазгодишното изложение „Бата Агро” ще има и микроизложение, специализирано за торове, препарати, семена. То ще е разположено на самия вход.- вдясно ще са машините, а вляво – семена, торове, растежни регулатори. До тях ще бъде разположено и изложение за автомобили и транспортни средства, които също са използвани от селскостопанския бранш”, обясни Бунарджиев.

„В изложението за препарати и семена се очаква да се включат над 25-26 водещи компании. Заявката е сериозна, тъй като в България има около 40 такива фирми,  то при нас ще дойдат повече от половината от тях”, допълва той.

В „Бата Агро 2013” са поканени за участие отново и различни браншови организации и висши учебни заведения. „Отправили сме покана към партньорски организации, като - Асоциацията на земеделските производители в България, на зърнопроизводителите, Тракийския университет, Пловдивския аграрен университет. Вярвам, че ще се включат и тази година със свои щандове и ще представят нови технологии и продукти и различни иновации”, казва Христофор Бунарджиев.

Заради голямата изложбена площ организаторите ще пуснат за пръв път тази година влакче за удобство на посетителите, което ще се движи от входа до края на изложението и ще има 4-5 спирки. Влакчето е внесено от Турция и представлява локомотивче с 3 вагона с общо 60 места.

„Това е още една моя идея и се радвам, че я осъществихме, тъй като с лавинообразното нарастване на заявките на участниците дължината на изложението стана доста сериозна – близо 30 000 кв. метра. Тъй като сме ограничени в разширяването, понеже  пистата има една стандартна широчина, участниците се разполагат само по дължина. По тази причина вътрешният транспорт за удобство на посетителите стана необходим. Обиколките с влакчето, както и входът на изложението са безплатни”, допълни Христофор Бунарджиев.  

Специална електронна система ще отчита и броят на посетителите на тазгодишното изложение. „Надяваме се чрез нея да имаме още по-точна и ясна представа за броя на хората, които ще дойдат да разгледат иновациите, тъй като при нас няма билети и това е единственият начин. Важно е да сме наясно с това на този етап. Професионалните фермери в България не са кой знае колко много. Хората, които имат повече от 3000 декара земя, които аз смятам за професионалисти в бранша, са между 5 и 7 хиляди в България. И ако ние миналата година имахме около 25 хиляди посетители, това означава, че всичките те са идвали два или три поредни дни на изложението. Разбирате, че оставането на тези хора в града означава напълване на хотелите, на ресторантите и за градът ни това е уникален шанс. Хотелиери и ресторантьори имат резервации от преди месеци и навсякъде – дори на Старозагорските минерални бани и на Минералните бани в село Ягода всичко е фул. Това е една огромна финансова инжекция за града ни и аз съм много щастлив като старозагорец и председател на „Бата Агро” и разбира се на сдружението „Стара Загора – център на Вселената”. Изложението правим за трети пореден път и очакваме то да продължи да бъде най-голямото на Балканския полуостров”, категоричен е Бунарджиев.

Според него родното земеделие, за съжаление, не е било сред приоритетите на предното правителство, имало е известно неглижиране. „Един вид се смяташе, че тракторите са големите играчки на вече порасналите момчета. Аз не мога да се съглася с подобно твърдение, защото според данните от инспекцията, която регистрира новозакупените трактори и комбайни през миналата година в страната ни са внесени едва около 200-300 комбайна, с което са променени под 2 процента от земеделския парк на страната. Повече от 92 процента от земеделските машини са над 10 години. През последните 2-3 години, в които са внесени 500-600 комбайна няма как да се промени остарелият  технологичен парк на страната. Подобно е положението и при тракторите. По брой на тракторите в момента ние сме както е била България през 69-та година. Това е доста притеснително”, смята Бунарджиев.

Мнението му е, че България има сериозни глобални монополистични възможности, които трябва да се използват.

„Страната ни произвежда 4,2 милиона тона пшеница. При положение, че за вътрешна консумация отиват около 2 милиона тона означава, че имаме към 2 милиона и 300 хиляди тона пшеница за експорт. Ние се намираме географски близо до райони, които са нетни потребители на пшеница като Иран, Ирак и Северна Африка. И ако сметнете тия 2 милиона и 300 хиляди тона пшеница по 250 евро средно цена– това са половин милиард евро, които влизат в страната от износа на пшеница. При слънчогледа положението е още по-драматично – там е 1 към 3. Консумацията е към 300 хиляди тона пък 1 млн. и 200 хиляди тона е производството. Това са стоки, които първо - изнасяйки се внасят свежа валута в страната ни, а това поддържа валутния борд и второ това е един сериозен потенциал финансов за страната ни”, подчертава Бунарджиев.

Естествено и икономическата криза се усеща в земеделския сектор. „Както народът е казал няма как мечката като играе при комшиите да не дойде и при тебе. Истината е, че 2009 и 2010 година бяха много трудни за българското земеделие. Имаше уникален шанс, че 2010 година беше най-тежката, незапомнената суша в Русия и тогава продукцията й падна между 35 и 40 процента годишното производство. Това доведе до един сериозен пик на цените като даде същевременно глътката въздух, от която фермерите имаха нужда. Така нещата се случиха, иначе посоката беше същата както в останалите сектори на икономиката”, коментира той във връзка с кризата.

Сред най-големите проблеми на земеделието, според него е липсата на стратегия за развитие на отрасъла. „Съществуват глобални възможности, които трябва да използваме, така както Русия използва енергийните си ресурси. Ние имаме глобален монопол и това са житните култури, също на слънчоглед и на рапица – на маслени култури, които можем да използваме. Трябва да се създадат необходимите среда и инфраструктура. Както бизнесът създава работни места, така и държавата трябва да създаде среда за бизнеса. Тя е образно казано, като голяма фирма и ако не инвестира в бизнеса, то няма и как да печели от него под формата на данъци, смята Бунарджиев.