Блог

През месец май житните култури започват да наближават края на своето развитие, приключват с вретененето и преминават към фаза изкласяване.  В този период сред най-често срещаните проблеми са вторичните плевели, болестите и неприятелите.

Важно е да се опази оптималното здравословно състояние на културата в тази фаза, защото пълноценното развитие на флаговия лист отговаря за 70% от добива. Затова освен третиране срещу болести и неприятели, е препоръчително да се добавя и листен тор, съдържащ аминокиселини и хранителни елементи.

Агрономите на Булагро препоръчват няколко доказани комбинации, които са многократно изпробвани и са показали отлични резултати при всякакви условия:

• Мегафол (150 мл/дка) с Мастър 20.20.20 или Мастър 15.5.30+2% Mg (250 г/дка) - биостимулатор, антистрес продукт и преносител на хранителните вещества, в комбинация с високоразтворими кристални торове, с висока концентрация на микроелементи в хелатна форма;
• Мегафол (150 мл/дка) с ЕДТА Микс (50 г/дка) - биостимулатор, антистрес продукт и преносител на хранителните вещества, в комбинация със седем микроелемента в хелатна форма;
• Мегафол (150мл/дка) с ЕДТА Цинк (50 г/дка) - биостимулатор, антистрес продукт и преносител на хранителните вещества, в комбинация с 15 % чист хелатиран цинк;
• Кодафол Максимус в доза от 200-250 мл/дка - NPK тор, обогатен с макро и микроелементи, аминокиселини и природни стимуланти.

Тези комбинации ще осигурят пълноценен цъфтеж, преодоляване на дефицити на микроелементи и оптимално залагане на семена.

За ефективно усвояване и употреба на продуктите, внасяни във фаза изкласяване, е много важно да се добавя прилепител в работния разтвор. Продуктът Орфей е суперомокрител, който спомага за равномерното разливане на капката върху растенията, проникването на продуктите за растителна защита не само в повърхностните части на листата, но и в пазвата на класчето, за да се гарантира опазване на добива.  Орфей ускорява скоростта на усвояване на продуктите за растителна защита. Прилагането на този прилепител също така понижава образуването на микотоксини в зърното и опазва качеството на продукцията. Препоръчителната доза на приложение е 5-10 мл/дка.

Вторичното заплевеляване е проблем, който никой не желае да открива в полетата си, защото създава конкуренция за хранителни елементи, влага и светлина с основното културно растение. За борба с вторични житни и широколистни плевели препоръчваме употребата на Рефайн Екстра в доза от 6-7 г/дка.

При обиколка на полето могат да се открият симптоми и наличие на обикновени и овесени листни въшки, вредна житна дървеница, житна пиявица, пшеничен трипс и житна стъблена оса.

Листни въшки

През пролетта, със затопляне на времето ларвите се излюпват и смучат сок от горната и долната част на листата и стъблата на растенията. При масово нападение образуват големи колонии, които изцяло покриват листата, а понякога и влагалището. Повредените листа избледняват, пожълтяват и загиват. Във фаза цъфтеж и начало на млечна зрелост започва масово разселване на листните въшки по класовете. В резултат на нанесената повреда броят на зърната в класовете намалява и те  остават спаружени, понижава се кълняемостта, а добивите намаляват. Загубите са най-големи, когато масовата поява съвпадне с цъфтежа и с образуването на зърното при житните. За един вегетационен период въшките развиват 8-10 поколения. Върху намножаването им положително влияние оказва повишеното съдържание на азот в растенията. Освен пряката повреда, листните въшки са вектор на редица вирусни заболявания по житните култури (пшеничена щрихова мозайка, агропирова мозайка, бромусова мозайка). Борбата с неприятелите се извежда през есента и пролетта във фенофаза от „поникване” до „братене”- при плътност (ПИВ) 3 броя листни въшки на растение. Борбата с неприятелите може да се изведе с някой от следните инсектициди: Цитрин Макс в доза от 5 мл/дка, Шерпа в доза от 25 мл/дка и Моспилан 20СП в доза от 15 г/дка.

Вредна житна дървеница

Житната дървеница е един от най-опасните неприятели в житните растения. Най-често се среща в пшеница, по-рядко в ечемик, овес и ръж. Дървеницата зимува като възрастно и мигрира към посевите когато температурата се покачи над 11-12^оС. Вредната й дейност започва с повреда по стъблата и преминава към просмукване на флаговият лист, от където извличат сок от класа. Над мястото на убождането класът побелява, не се образуват класчета и повредата е позната като ‘‘белокласие‘‘. Борбата с неприятеля започва с навременно унищожаване на плевелната растителност и околни потенциални места за зимуване, но може да се изведе и с химични методи. Нашите агрономи препоръчват употребата на инсектициди при ПИВ над 2бр/кв.м при суха и топла пролет в редки посеви; 4бр./кв.м. при нормална гъстота и 1бр/кв.м. при семепроизводствени участъци. Инсектицидите, които препоръчваме за контрол на дървеницата са: Маврик 2Ф в доза от 25мл/дка, Моспилан 20СП в доза от 12,5мл/дка и Суми Алфа (Сумицидин) в доза от 25мл/дка.

Житна пиявица

През последните години се наблюдава повсеместно разпространение на житни пиявици в страната. При покачване на температурите над 7^оС възрастните излизат на повърхността, а масовата им поява съвпада с края на вретененето на житните растения. Неприятелите изгризват тесни и дълги ивици успоредно на централната жилка на листата. При силна повреда листата побеляват и изсъхват. Неприятелят снася яйцата си по горната повърхност на листата поединично или във верига. Борба с обикновената житна пиявица се провежда чрез ранна сеитба, торене на посевите, сеитбооборот и дълбока оран след прибиране на реколтата. Химичната защита е необходима при ПИВ над 30бр./кв.м. в редки посеви и суха пролет и 50бр./кв.м. при гъсти посеви и хладна пролет. Инсектицидите, които нашите агрономи препоръчват за борба с пиявицата са: Суми Алфа 5ЕК (Сумицидин) в доза от 25мл/дка, Маврик 2Ф в доза от 25мл/дка и Протеус 110 ОД в доза от 50мл/дка

Пшеничен трипс

Пшениченият трипс се намножава масово в топли години с малко валежи. Възрастните вредят във фенофазите вретенене – изкласяване - цъфтеж на пшеницата. Частта от класа в мястото на смучене  (най-често връхната) побелява, остава недоразвита и класчетата не формират зърна или образуваните са слаби и спарушени. Основната вреда причиняват ларвите, които смучат сок от плевите, цветните части, а по-късно от различни места на зърната в млечна и восъчна зрялост, като най-често се струпват около „браздичката” на семето. Повредените зърна имат шуплив вид, по-ниско тегло и влошени посевни качества. Борбата с неприятеля започва когато средната плътност е над прага на вредност: за възрастните - 10 трипса на стъбло, за ларвите - 20 броя/ 1 клас (при суха пролет) или 30 броя/ 1 клас (при влажна пролет). Ларвите на пшеничния трипс се излюпват  масово в началото на юни и няма официално регистрирани препарати за борба с трипсовете по житните култури.

Житна стъблена оса

Житната стъблена оса развива едно поколение за две години и зимува като пашкул в следжътвените остатъци. Осите започват летеж в края на април във фаза вретенене, а масовият им летеж съвпада с цъфтежа на житните култури. Те снасят в стъблата, а ларвите са основен причинител на повредата. Изгризвайки основата на стъблото, те достигат до основата на растението и при силен вятър и/или дъжд,  растенията масово се пречупват и полягат на земята, което води до загуби от добива. В България няма регистрирани инсектициди за борба с с житната стъблена оса. Борбата с неприятеля се провежда основно с агротехнически мероприятия, един от които е дълбока оран (22 до 35см), последвана от пролетно култивиране и брануване на дълбочина 18см. Препоръчва се също нормална гъстота на посевите, отглеждане на устойчиви сортове, сеитообращение и по-ранна жътва. Прагът на икономическа вредност на осата е 3бр./кв.м.

В регионите с наличие на валежи и влага се наблюдава и активно развитие на болестите брашнеста мана, кафява ръжда и септория. Тези заболявания могат да бъдат лесно овладяни с някои от следните продукти: Мирадор Форте в доза от 125 мл/дка, Рикали в доза от 100 мл/дка, Тесоро в доза от 100мл/дка, Мистик 25 ЕВ в доза от 100 мл/дка и Амистар Прайм Пакет.

В регионите с хладно и влажно време, гъсти посеви, често повторение на житни култури в едно поле и обилно и едностранно азотно торене е важно да се следи за развитието на брашнеста мана (Erysiphe graminis). Признаците на болестта могат да се откриват по листата, листните влагалища и стъблата на растенията, под формата на бял брашнест налеп. Често се наблюдава хлороза между отделни инфектирани точки по листата, а ранните инфекции и силното нападение водят до изжълтяване на тъканите и пригор по листата. При някои сравнително устойчиви сортове ечемик болестта може да се прояви под формата на кафява некроза по листата. Болестта е особено вредоносна, когато обхване флаговия лист и класа. При такова развитие, зърното остава по-дребно, недобре изхранено и има влошени качества. При наличие на симптоми в 10-15% от житните площи е необходимо да се предприемат химични мерки за борба със заболяването.

Кафявата ръжда е повсеместно разпространена, развитието на болестта е особено интензивно при влажна есен, мека зима и дъждовно време в периода от поява лигулата на най-горния лист  до цъфтежа. Напада всички зелени части на растенията, като симптомите й по-често се проявяват по горната част на листата, по влагалищата и стъблата. Петната, които се появяват са елипсовидни или леко удължени, изпълнени с неравномерно разпръснати ръждиво-кафяви купчинки от уредосори. При силно нападение от болестта листаната петура се усуква и преждевременно изсъхва, а зърната остават дребни и спаружени.

Септорията вече също е повсеместно разпространена у нас и е силно вредоносна болест по пшеницата и житните култури, като може да редуцира добива с до 50%. Симптомите на заболяването се изразяват с малки хлоротични ивици по листа, разположени в между нерватурата. Постепенно петната се разрастват и придобиват бледосив до кафяв цвят, а тъканите в тях прегарят. Скоро след нарастването им в петната, от двете страни на листа, се появяват многобройни, тъмнокафяви до черни, кръгли образования (пикнидии), които са характерен симптом. Петната върху развитите листа най-често са удължени, с неправилна до елипсовидна форма, ограничени от листната нерватура и осеяни с множество пикнидии. Силно нападнатите листа прегарят. Контролът на заболяването се провежда с разнообразни методи сред които са: употреба на устойчиви сортове, спазване на 3-4 годишен сеитбооборот, дълбоко заораване на растителни остатъци, сеитба в оптимални срокове и спазване на препоръките за сеитбена норма, балансирано торене (защото високите азотни норми правят растенията по-податливи на заболявания) и своевременна борба с ранните пролетни плевели.